Всичко за ПМС (Предместруален синдром)

> Всяка една жена неведнъж в живота си се е оплаквала от напрегнатост на гърдите, подут корем, умора, раздразнителност и честа смяна на настроението, дори до депресия. Ако тези симптоми се появяват няколко дни преди менструацията и то комбинирани,  най-вероятно се касае за т.нар. предменструален синдром.

Той се наблюдава обикновено между 20 и 40 годишна възраст, като според статистиките всяка трета от четири жени страда от него под една или друга форма – от леко неразположение до тежко състояние, водещо до ограничавне на ежедневната дейност.

Макар и симптомите да са индивидуални за всеки или дори вариращи през различнте месеци, най-честите оплаквания са следните:

    * повишаване на теглото поради задръжка на течности
    * подуване на корема
    * болезненост в гърдите
    * напрегнатост, тревога
    * честа смяна на настроението до депресия
    * промяна в апетита – необходимост от консумация на сладко
    * преоблеми в съня
    * главоболие
    * умора


Тези симптоми се наблюдават през лутеалната фаза - от 14 до 28 ден, настъпваща след овулацията. В някои случаи клиничната картина е изключително сериозно изразена с изявена психична симптоматика като тежка депресия, чувство за безпомощност, самокритикуване, гняв или тревожност, трудно съсредоточаване, раздразнителност. В тези случаи се касае за форма на предменструалния синдром с отделно психиатрично обозначение – предменструално дисфорично разстройство. У редица пациентки става въпрос за наслагване на психиатричен проблем с оплаквания, свързани с мензиса.

Не се знае много за причините, водещи до описаните симптоми. Има няколко теории, но никоя от тях не е доказана и няма етиологично лечение за синдрома.

Предполага се хормонална етиология във връзка с появата им в зависимост от менструацията, както и липсата им при бременност и менопауза. Свръхчуствителност към прогестерона, чието ниво се повишава през втората половина на цикъла, води до потискане на серотонина, хормона на щастието. Това обяснява емоционалните промени.

Консумацията на алкохол и кофеинови напитки също се имат предвид.

Стресът може да утежни картината, но не и самостоятелно да я предизвика. Евентуална роля се отдава и на липсата на някои витамини и минерали.

Няма специфични лабораторни изследвания с оглед точното поставяне на диагнозата. Те по-скоро се правят за изключване на други заболявания. Най-важна е анамнезата. На пациентките се препоръчва да водят дневник на появата на симптомите, характера им и съответно тяхното изчезване. Важно е да се отбележи времето на  настъпване и продължителността на менструалното течение.

Синдромът трябва да се отдиференцира от други заболявания, които биха протекли с някои от посочените симптоми. Такива са например афективни разстройства, хранителни разстройства ( булимия, анорексия), хронични заболявания като диабет, анемия, настъпване на менопауза, ендометриоза, употреба на контрацептивни медиакменти, синдром на раздразненото черво и др.

На първо място стои редовната физическа активност, но не само по време на оплакванията - 30-минутна аеробика два -три пъти седмично, тичане в парка, плуване, дори танци или поне разходки. Смята се, че двигателната активност стимулира осовбождаването на ендорфини, които пък повлияват настроението, паметта и концентрацията и потискат болката. Със или без ендорфини, дори и краткото и леко физическо натоварване, винаги кара човек да се чувства по-добре, а да не забравяме и положителния ефект върху сърцето, теглото и общото състояние като цяло. Освен това, психическата умора и депресивните състояния също биха могли да се преодолеят с известна доза движение.

Не по-малка е ролята на стресът в живота ни. Оплакванията при предменструален синдром могат да се повлияят с избягване натоварващите ни в ежедневието ситуации или най-малкото пренастройване и възприемането им по друг начин. Емоционалната подкрепа от семейство и приятели тук също намира своето място.

Храненето е друг момент, на който може да се обърне внимание. Избягването на солени храни, водещи до задръжка на течности, около очакваната поява на симптомите би ги намалила. Препоръчва се замяната на сладките изделия с комплексни въглехидрати съдържащи се в ориз, зърнени храни, плодове и зеленчуци. Храненето по малко, на по-кратки интервали също е от полза. Необходимо е и ограничаване на кофеиновите напитки, алкохола и тютюнопушенето. Увеличаването на дневния прием на калций (чрез млечни храни или добавки) и магнезий, както и този на витамини А и Е са с позитивен ефект. Много жени облекчават оплакванията си с витамин В6. Ефектът е индивидуален, а и трябва да отбележим, че дозата е желателно да не надвишава 50мг дневно, поради очаквани симптоми от страна на нервната система при предозиране. Не бива приемът му да става рутина.

Лечението с билки не е регистрирано и контролирано от организациите, отговорни за това. Съставът и качеството на продаваните билки не е гарантиран. Използването им от редица жени обаче ни кара да споменем благоприятния ефект, който оказват. Такива са джинджифилът, глухарчето, листа от малина, масло от иглика.

Ако тези мерки не помогнат, тогава се изписват някои медикаменти за преодоляване на симптоматиката:

    * психотропни агенти - вече споменахме ролята на серотонина в патогенезата на предменструалния синдром. Препарати, които инхибират обратния захват на този невротрансмитер, съответно ще повишат нивото му в мозъка. Такива медикаменти са например fluoxetine и sertraline. Приемът им само през лутеалната фаза, 14 дни преди менструация, или непосредствено преди очакваните оплаквания. Не се препоръчва лечение с анксиолитици като alprazolam, трициклични антидепресани, литий или други психотропни агенти, поради надделяване, в случая на нежеланите ефекти над полезните. Bromocriptine намалява болката в гърдите и менструалната мигрена, но страничните му действия не позволяват масовото му приложение.
    * диуретици - диуретик с доказана роля при предменструалния синдром е Spironolactone. Той повлиява болезнеността на гърдите и задръжката на течности. Прилага се предимно през лутеалната фаза.
    * нестероидни противовъзпалителни средства - използването им е оправдано поради високите нива на простагландини при предменструалния синдром. Прозвеждането на последните се блокира именно от тези препарати. От най-добре проучените за това състояние са mefanamic acid и naproxen. НПВС трябва да се използват с повишено внимание при пациентки с гастроинтестинални и бъбречни заболявания.
    * медикаменти, повлияващи менструалния цикъл - сред проучваните са Danazol, агонисти на гонадотропин-освобождаващия хормон, естрогени или прогестеронови препарати. Danazol потиска освобождаването на гонадотропин, а от там и функцията на яйчниците. Приемът му е ограничен във времето поради маскулинизацията и токсичността към черния дроб. GnRH-агонистите също инхибират функцията на гонадите у жената. Най-значителният страничен ефект е наблюдаваната остеопороза след 6-месечно лечение. При нужда от дълготраен прием трябва да се мисли за включване на естрогени и прогестерон в терапията.

Резултатите от прилагане на ниски дози естрогени, прогестерон (включително и като орални контрацептиви) са противоречиви. В някои случаи те облекчават пациентите, в други – оплакванията се изострят.

Трябва да знаем, че както симптомите са различни при всяка жена, така и повлияването от немедикаментозни и медикаментози методи също е индивидуално.